По тематика > Данъци > Въпроси, отговори и коментари > ЗДДС > 2020 г. > Документиране и облагане на доставки от ВОТ с повече от двама участника
БЕЗПЛАТЕН ДОКУМЕНТ

Документиране и облагане на доставки от ВОТ с повече от двама участника

Публикувано на 23.06.2020

Отговаря Лиляна ПАНЕВА - данъчен консултант

    Четири фирми, установени и регистрирани за целите на ДДС в четири различни държави членки - Люксембург, Италия, България и Румъния, осъществяват търговска операция за покупко-продажба на стока, при която възникват три доставки, но се извършва един вътреобщностен превоз. При операцията фирмата от Люксембург закупува стоката от италианската фирма и я препродава на българската, а тя - от своя страна, я препродава на румънската. Стоката се транспортира от италианската фирма директно до румънската. В тази връзка възникват следните въпроси:
1. Как се документират и облагат доставките на участниците в операцията?
2. Доставката на коя от тях е ВОД, облагаема с нулева данъчна ставка, и за коя - ВОП, за което следва да се начисли ДДС с протокол?
3. Кой от участниците следва да посочи доставката си във VIES декларация за съогветния данъчен период?
4. Възниква ли за някоя от фирмите, участващи в операцията, задължение за регистрация в държава членка, различна от тази, в която са установени и регистрирани, по силата на норма в законодателството на последната, съответстваща на нормата на чл. 99, ал. 1 във връзка с чл. 65а, ал. 5, т. 2 от ЗДДС?
5. С какви документи следва да разполагат участниците в операцията, които доказват, че те са изпълнли задълженията си по ДДС?

   При посочените обстоятелства се извършва търговска операция от вътреобщностната търговия (ВОТ), в която участват четири данъчно задължени лица, установени в четири различни държави членки. При операцията са налице три осъществени една след друга доставки на стока, транспортирани от доставчика им от Италия до крайния им получател в Румъния посредством един вътреобщностен превоз. Съгласно разпоредбата на чл. 65а, която е в сила от 01.01.2020 г., доставките на една и съща стока във верига, включваща и междинен доставчик, която се изпраща или транспортира от една държава членка до друга държава членка директно от първия доставчик до крайния получател във веригата, се квалифицират като “последователни доставки на стоката”. По силата на чл. 65а, ал. 1 - ал. 3 от ЗДДС при такива доставки прилагането на нулева данъчна ставка за ВОД (чл. 53 от закона) се отнася само за доставката, извършена към междинния доставчик. За тази цел за междинен доставчик се приема всеки доставчик от веригата, различен от първия доставчик в нея, който изпраща или транспортира стоката сам или чрез трето лице от негово име. Тъй като в случая стоката се транспортира от първия доставчик, това означава, че в случая при не е налице междинен доставчик по смисъла на чл. 65а, ал. 2 от ЗДДС, поради което цитираната разпоредба не е приложима, т.е. при определяне на режима за облагане и документиране на доставките, които възникват, следва да се прилага общият ред на закона.

   По правило режимът за облагане на доставките с ДДС зависи от тяхното местоизпълнение. За целите на облагането местоизпълнението за доставките на стоки се определя с разпоредбите на чл. 17 от ЗДДС. Съгласно чл. 17, ал. 1 от закона мястото на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2. А съгласно ал. 2 на чл. 17 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
Това означава, че местоизпълнението на доставката, извършена от италианския доставчик на стоката, е в Италия и ако тя е извършена под данъчния идентификационен номер на следващия доставчик от веригата - люксембургската фирма, издаден от държава членка, различна от Италия, към нея е приложима нулева данъчна ставка за ВОД. Предвид това, местоизпълнението на останалите доставки, т.е. тези на люксембургската към българската и на българската към румънската, ще е в държавата членка, където стоките пристигат. В случая - в Румъния. В тази връзка следва да се проучи законодателството на Румъния с оглед възникване на задължение за регистрация на доставчиците за целите на ДДС там (освен ако участниците в операцията се договорят италианската фирма да осъществи доставката си към люксембургската фирма като доставка към нерегистрирано лице и да начисли данък за нея по стандартната данъчна ставка на Италия. В такъв случай доставката на люксембургската фирма към българската и на българската към румънската ще са доставки от вътрешния стокооборот на Румъния, при което те ще формират там облагаем оборот за задължителна регистрация).
При тези обстоятелства в отговор на зададените въпроси може да се отговори формално, че от позицията на ЗДДС в случая за българската фирма е налице доставка с местоизпълнение извън територията на страната, На основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС за извършената доставка с място на изпълнение извън територията на страната фирмата не следва да начислява данък, но съгласно чл. 121, ал. 2 от ППЗДДС е необходимо да води документация и отчетност. В чл. 79, ал. 3, т. 1 от ППЗДДС е указано, че доставката с място на изпълнение на територията на друга държава членка на стоки от данъчно задължено лице, установено на територията на страната, се документира по правилата на законодателството на държавата членка. За извършената доставка с място на изпълнение извън територията на страната българското дружество не следва да начислява данък, но съгласно чл. 121, ал. 2 от ППЗДДС е необходимо да води документация и отчетност. В чл. 79, ал. 3, т. 1 от ППЗДДС е указано, че доставката с място на изпълнение на територията на друга държава членка на стоки от данъчно задължено лице, установено на територията на страната, се документира по правилата на законодателството на държавата членка. Според нас освен това, тъй като доставката на фирмата не е извършена от постоянен обект на румънска територия, то за целите на коректното определяне размера на коефициента й по чл. 73 от ЗДДС във връзка с размера на частичния данъчен кредит е целесъобразно да се издаде фактура и по нашия закон без начислен ДДС. Като основание за неначисляване на данъка в нея следва да се посочи “чл. 86, ал. 3 от ЗДДС”, а данните от фактурата да се посочат в колона 23 от дневника за продажбите - “Данъчна основа на доставки по чл. 69, ал. 2 от ЗДДС, включително ДО на доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на друга държава членка”.
Според нас обаче с това не се дава отговор на зададените в запитването въпроси, тъй като, ако доставката на италианската фирма се документира и обложи като ВОД, то по силата на действащото общоевропейско данъчно законодателство по ДДС (а по силата на хармонизацията на законадателствата на държавите членки респективно и на румънското такова) както за люксембургската фирма, така и за българската възниква придобиване на стока на румънска територия. Предвид поредността на тяхно придобиване, това означава, че:
- за люксембургската възниква задължение за регистрация по реда на член от румънското данъчно законодателство, съответстващо на това по чл. 99, ал. 1 и ал. 7 (нова) от ЗДДС и начисляване на ДДС по схемата за обратно начисляване, а
- за българската възниква облагаема доставка с местоизпълнение на румънска територия, с която тя формира там облагаем оборот за регистрация.

   В резултат на това в отговор на зададените в запитването въпроси следва да се отбележи, че при посочените обстоятелства:
1. ВОД, облагаема с нулева данъчна ставка е доставката на италианската фирма;
2. ВОП по реда на член от румънското законодателство по ДДС, съответстващ на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС, е придобиването на люксембургската фирма;
3. VIES декларация за доставката си следва да издаде италианската фирма, в която като получател посочва люксембургската.
4. Задължение за регистрация по реда на член от румънското данъчно законодателство, съответстващо на това по чл. 99, ал. 1 и ал. 7 (нова) от ЗДДС и начисляване на ДДС по схемата за обратно начисляване възниква за люксембургската, а за българската - доставка от вътрешния стокооборот на Румъния, с която тя формира там облагаем оборот за регистрация.
5. Документите, с които следва да разполагат фирмите, участници в операцията, са различни и зависят от позицията им в нея. За италианската фирма такива са фактурата и документите, определени в член от италианското законодателствно по ДДС, съответстващ на чл. 45 от ППЗДДС и VIES декларация, както и евентуална Интрастат декларация. За люксембургската - документи за целите на румънския закон по ДДС - фактура за получена доставка протокол за самоначислен данък, попълнени регистрационни дневници и фактура за доставка към българската и евентуално Интрастат декларация. За целите на ЗДДС българската фирма следва да разполага с посочените в изложението по-горе документи, а за целите на румънския закон - посочените в него документи за доставки от вътрешния им стокооборот.

   Реклама:
     

в. "Главен счетоводител"

 
  вижте пълния списък...   вижте пълния списък...   вижте пълния списък...