По тематика > Данъци > Въпроси, отговори и коментари > ЗДДС > 2020 г. > ДДС и право на данъчен кредит за авансови плащания
БЕЗПЛАТЕН ДОКУМЕНТ

ДДС и право на данъчен кредит за авансови плащания

Публикувано на 28.08.2020

Лиляна ПАНЕВА - данъчен консултант

    В механизма за финкциониране на ДДС изискуемостта на данъка от данъчно задължените лица и тяхното право на данъчен кредит за съответните доставки са пряко свързани. По общо правило регистрираните по ЗДДС лица имат право на данъчен кредит (ДК):
- когато извършват облагаеми доставки със стоки или услуги, получени от регистрирано по закона лице, за които е начислен данък;
- за начисления им данък при внос или
- на основание чл. 69, ал. 1 от ЗДДС за изискуемия от тях данък по реда на глава осма от закона.
Освен това при определени в чл. 69, ал. 2, т. 1 на закона условия те имат право на приспадане или възстановяване на данък и в случаите, при които в рамките на икономическата си дейност извършват доставки с място на изпълнение извън територията на страната, но които биха били облагаеми, ако са извършени на тази територия, както и при доставки на финансови и застрахователни услуги при посочените в т. 2 на същата алинея условия.

   Изискванията, които следва да са изпълнени, за да възникне право на ДК за дадено данъчно задължено лице, са регламентирани в разпоредбите на чл. 71 от ЗДДС. В съответствие с тях лицето упражнява правото си на приспадане на такъв, когато е изпълнило едно от следните условия:
1. притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които е получател;
2. издало е протокол по чл. 117 или чл. 163б, ал. 2 и е спазило изискванията на чл. 86 - в случаите, когато данъкът е изискуем от него като платец по глава осма; когато в случаите по чл. 161 или чл. 163а доставчикът е данъчно задължено лице, получателят трябва да притежава и данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който е посочено съответното основание за неначисляване на данък;
3. притежава митнически документ за внос, в който е посочено като вносител и данъкът е внесен по реда на чл. 90, ал. 1 - в случаите на внос по чл. 16;
4. притежава митнически документ за внос, в който е посочено като вносител, издало е протокол по чл. 117 и е спазило изискванията на чл. 86 - в случаите, при които е получило разрешение за начисляване на данъка при внос във връзка с инвестиционен проект (чл. 57 от закона);
5. притежава документ, който отговаря на изискванията на чл. 114, издало е протокол по чл. 117 и е спазило изискванията на чл. 86 - в случаите на вътреобщностно придобиване;
6. притежава документ по чл. 131, ал. 1, т. 2 при доставки, реализирани при публична продан;
7. притежава документите, определени в правилника за прилагане на закона - в случаите на правоприемство по чл. 10;
8. притежава данъчен документ по т. 1 и документ за извършеното плащане по банков път, включително чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги, и протокол по чл. 151в, ал. 8 - за доставки, при които доставчикът прилага режима за касова отчетност по глава седемнадесета “а” от закона;
9. притежава данъчен документ по т. 1 и документ за извършеното плащане по банков път, включително чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги, и е издало протокол по чл. 151г, ал. 8 - за доставки, при които доставчикът не прилага глава седемнадесета “а” от закона.

   Притежаването на тези документи обаче е необходимо, но недостатъчно условие, за да бъде упражнено реално правото на ДК. По силата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС за това е необходимо подлежащият на приспадане данък да е станал изискуем. В тази връзка се поставя въпросът кога и при какви обстоятелства става изискуем данъкът за авансовите плащания.
По силата на чл. 113, ал. 4 от закона в случаите на авансово плащане фактурата следва да се издаде не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането. Според чл. 25, ал. 2 и ал. 3 от действащия закон обаче авансовите плащания не са обстоятелство, при което възниква данъчно събитие. В същото време на основание чл. 25, ал. 7 от закона при получено авансово плащане за облагаеми доставки данъкът за размера на плащането става изискуем и следва да се начисли (изключени от този ред за изискуемост на данъка са авансовите плащания за ВОД).
Следователно при авансовите плащания няма възникнало данъчно събитие, но данъкът за размера на плащането става изискуем. Това прави актуален въпроса възниква ли право на ДК, щом като към момента на издаване на фактурата не е налице данъчно събитие и как ще се процедира, ако доставката, във връзка с която е издадена тя, не се осъществи.
На пръв поглед въпросът изглежда риторичен и без практически последствия. Всъщност неговото практическо значение и последици от ползването на ДК по такива фактури се потвърждават както от наличието на многобройни съдебни дела между данъчно задължени лица и администрацията по приходите с често противоречиви съдебни решения, така и специално изразеното становище на НАП по въпроса.
По принцип в отговор на запитвания дали, ако към момента на издаването на фактура не е налице данъчно събитие, възниква право на ДК, НАП винаги е изразявал становище, според което при определяне на това дали по дадена фактура е налице или не такова право следва да се преценяват всички факти и обстоятелства, които имат отношение по въпроса, включително и тези, настъпили след издаването на фактурата.
В тази връзка е възможно при практическото прилагане на това становище да се установи, че за дадено авансово плащане са налице всички условия за възникване на право на ДК, но че то е ползвано преди наличието на нормативно определените изисквания за възникване на правото за неговото упражняване. И тъй като в действащия ЗДДС упражняването на правото за приспадане на ДК не е обвързано нормативно с датата на издаването на фактурата, то органите може да преценят, че кредитът е ползван прежедвременно. Като последствие от тази преценка на проверяванато лице може да бъдат начислени лихви или дори да му бъде наложена санкция по чл. 182 от закона.

   В тази връзка заслужава да се отбележи, че с промяната в разпоредбата на чл. 71, ал. 1 от закона, с която броят на данъчните периоди, в които лицата имат право да упражнят правота си на ДК, бе увеличен от три на дванадесет данъчни периода след периода на неговото възникване, вероятността за тези неприятни последици намаля значително. Въпреки това:
- при парични постъпления за предстояща доставка трябва много внимателно да се преценява връзката между постъпилата сума и предмета на доставката. Това произтича от факта, че не всяка постъпила парична сума може да бъде определена като авансово плащане за доставка;
- преди данъчната фактура за авансово плащане да се включи в данъчните регистри и в справката декларация за даден данъчен период, да се провери дали при съществуващите обстоятелства във връзка с плащането са налице условията за възникване на правото на ДК;
- фактурите за авансови плащания по ВОД да не се посочват в дневника за продажбите за данъчния период, в който са издадени, а в този, в който данъкът за доставката, във връзка с която е издадена фактурата, стане изискуем;
- при фактури за авансови плащания по доставки реалното изпълнение на които не е сигурно, да се начисли данък, но да се изчака крайният нормативно определен срок за упражняване правото на ДК за тях.

   Реклама:
     

в. "Главен счетоводител"

 
  вижте пълния списък...   вижте пълния списък...   вижте пълния списък...