По тематика > Данъци > Въпроси, отговори и коментари > ЗДДС > 2020 г. > Данъчно третиране на предварителните продажби на онлайн билети за бъдещи доставки на развлекателни услуги, извършени чрез интернет сайт
БЕЗПЛАТЕН ДОКУМЕНТ

Данъчно третиране на предварителните продажби на онлайн билети за бъдещи доставки на развлекателни услуги, извършени чрез интернет сайт

Публикувано на 15.09.2020

Отговаря Лиляна ПАНЕВА - данъчен консултант

    Фирмата се занимава с организиране на развлекателни събития в неин обект. Има регистриран СУПТО и сайт, в който чрез виртуален ПОС терминал може да си закупиш онлайн билет за дадено събитие в бъдещо време. Тъй като плащането е неприсъствено и не отговаря на изискванията, за да не се издава касов бон, в кой момента трябва да издадем касова бележка? В момента на плащане или в момента на посещението и реално случване на сделката? В момента на плащането софтуерът създава запис в базата данни и му присвоява УНП, но този запис остава отворен. Съответно се резервира дата и час на посещение. И когато клиентът дойде на място и предостави закупения онлайн билет, му се издава касов бон към създаден вече запис и той се приключва. В касовия бон имаме артикул “билет” и артикул “авансово плащане” с отрицателен знак. Правилна ли е практиката да издадем касов бон в момента на посещението? Ако не е и трябва да издадем касовия бон в момента на плащане, как ще отразим, че датата на данъчното събитие е датата на посещение (често в друг отчетен период)?

   Съгласно изложените в запитването фактологични обстоятелства регистрирана по ЗДДС фирма извършва чрез интернет сайт предварителни продажби на онлайн билети за бъдещи доставки на развлекателни услуги. Заплащането на билетите става чрез виртуален ПОС терминал. На практика това означава, че фирмата извършва продажби на услуги чрез електронен магазин, тъй като съгласно дефиницията на понятието по смисъла и за целите на ЗДДС, дадена с т. 87, § 1 от ДР на закона “Електронен магазин” е софтуер, достъпът до който се осъществява през интернет при използване на уеб браузър или мобилно приложение и чрез който се извършва продажба на стоки/услуги посредством сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите, като се предоставя възможност за избор от клиента на стоки/услуги чрез потребителска кошница или по друг начин, както и за предоставяне на информация за контакт с купувача, адреса на доставка и метода за плащане”.
От своя страна, закупеният онлайн билет, срещу който в бъдеще може да бъде получена избраната услуга без допълнително заплащане, отговоря на дефиницията за ваучер, дадена с т. 88 на § 1 от ДР на ЗДДС. Според него това е „инструмент, при който съществува задължение да бъде приет като заплащане или част от заплащане за предоставяне на стоки или услуги и за който стоките или услугите, които ще се предоставят, или имената на лицата, които евентуално ще ги предоставят, са обозначени върху самия инструмент или в свързаната с него документация, включително реда и условията за ползване на въпросния инструмент”. Това определение дава основание да се направи заключение, че ваучерът може да бъде издаден както на хартиен носител, така и в електронна форма, като в него задължително следва да се посочат естеството на правото, което дава той, и задължението да бъде приет като заплащане за доставка на стоки и/или услуги. Видът да стоките или услугите, както и имената на лицата, които ще ги предоставят, може да присъстват, но може и да липсват като реквизит на инструмента.

   Преценката относно реда за данъчно третиране на ваучерите зависи от това дали посочените в тях данни и конкретната схема, чрез която се реализират даваните от тях права, правят възможно местоизпълнението на доставките на стоките и/или услугите, за които се отнасят те, и размерът на дължимия за тях ДДС да се определи в момента на издаването им. Въз основа на този критерий за целите на облагането с ДДС ваучерите се определят като “ваучери за конкретна цел” (ВКЦ) и “многоцелеви ваучери” (МЦВ). Според нас в случая въпросният онлайн билет може да се квалифицира като ВКЦ, тъй като съгласно определението, дадено за този вид ваучери в т. 89 и т. 90 на § 1 от ДР на ЗДДС, “Ваучер за конкретна цел” е ваучер, при който мястото на изпълнение на доставка на стоките или услугите, за които се отнася ваучерът, и дължимият данък върху добавената стойност за тези стоки или услуги могат да бъдат определени в момента на издаването на ваучера.

   Съгласно правилото на чл. 131а, ал. 3 от ЗДДС доставките, които възникват при използването на ВКЦ, се третират различно в зависимост от това от чие име действа данъчно задълженото лице, което предоставя стоките и/или услугите, на които дава право ваучерът. В тази връзка са възможни две хипотези:
- стоките и услугите се предоставят на ползвателя на ВКЦ от издателя му и
- те се предоставят на ползвателя му от лице, различно от издателя на ваучера.
Когато даден търговец издава ВКЦ, които ще бъдат използвани за придобиване на стоки или услуги в негов търговски обект, какъвто е случаят, всяко при продажбата на ваучера възниква авансово плащане на бъдеща доставка. По силата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие за доставката ще възникне при потребяването на услугата, но на основание чл. 25, ал. 7 от закона данъкът за плащането става изискуем при самото плащане (с изключение на авансови плащания за вътреобщностни доставки).
Следователно това, че данъчното събитие за доставката на услугата, плащането за която е извършено с онлайн закупения билет, може да възникне и в данъчен период, различен от този, в който е извършено плащането, не променя задължението за регистриране и отчитане на доставката и включения в плащането данък за нея.

   С това приключваме информацията относно момента, в който данъкът за бъдещата доставка става изискуем. Що се отнася до въпроса относно момента за издаването на касов бон обаче, следва да отбележим, че твърдението ви, че неприсъствените плащания не отговарят на изискванията за неиздаване на касов бон е невярно. Това произтича от факта, че според Наредба за изменение и допълнение (НИД) на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, обн. в ДВ, бр. 8 от 28.01.2020 г., бяха направени съществени промени в реда за регистриране на продажбите/доставките с неприсъствени плащания. Те регламентират основните правила за регистриране и отчитане на продажбите, извършени чрез електронен магазин от лица, които приемат неприсъствени плащания, вкл. изискванията към лицата, формата и съдържанието на документа, който се издава, както и редът и условията за предаване на информация и данни за продажбите към НАП. При наличието на определени условия тези правила създават нов алтернативен ред за регистриране и отчитане, приложението на който се допуска и при някои плащания с паричен превод. Новорегламентираният ред е съобразен със спецификата на търговията по електронен път, но за да бъде прилаган и да осигурява надеждна одитна следа, лицата, ползваният от тях софтуер и плащанията, при които може да се прилага той, следва да отговарят на редица изисквания. Те са регламентирани с разпоредбите на новите чл. 52о - 52у на Глава седма “г” на наредбата. За гарантиране на съответствието им с дадената информация са направени съответните промени и в приложенията към наредбата. Прилагането на новия ред за документиране се допуска, при условие че лицата приемат неприсъствено плащане не само с кредитна или дебитна карта по платежни сметки в банки и/или други доставчици на платежни услуги с титуляр задълженото лице, но при постъпленията от плащания чрез виртуален ПОС, постъпващи в сметки на доставчици на платежни услуги, предоставили ПОС-а, при условие че впоследствие се превеждат по сметката на задълженото лице.
При този алтернативен ред за регистриране на продажбите не се издава касов бон, а съответно алтернативен вид документ, регламентиран с чл. 52о на Наредба Н-18. Прилагането на този ред е свързано и с редица други изисквания към използвания от лицата софтуер и задължения за подаване на информация към НАП, които бяха подробно отразени в публикацията в бр. 5 от 2020 г. на в. “Седмичен законник” под заглавие “Регистриране и отчитане на продажбите с неприсъствени плащания”.

   Реклама:
     

в. "Главен счетоводител"

 
  вижте пълния списък...   вижте пълния списък...   вижте пълния списък...