По вид документ > Нормативни актове > Международноправни актове > Други > СПОРАЗУМЕНИЕ ОТНОСНО ПРЕХВЪРЛЯНЕТО И ВЗАИМНОТО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ВНОСКИ В ЕДИННИЯ ФОНД ЗА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ
ДОКУМЕНТ, ДОСТЪПЕН САМО ЗА АБОНАТИ

СПОРАЗУМЕНИЕ ОТНОСНО ПРЕХВЪРЛЯНЕТО И ВЗАИМНОТО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ВНОСКИ В ЕДИННИЯ ФОНД ЗА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ

ДВ. бр. 4 от 11.01.2019г.

(Ратифицирано със закон, приет от 44-то Народно събрание на 8 ноември 2018 г., ДВ, бр. 96 от 2018 г. В сила за Република България от 24 ноември 2018 г.)
Издадено от Министерството на финансите
Обн., ДВ, бр. 4 от 11 януари 2019 г., попр., ДВ, бр. 4 от 11 януари 2019 г.

 

history Договарящите страни Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Република Хърватия, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Р. Л., Великото херцогство Люксембург, Унгария, Република Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република и Република Финландия;
Решени да направят необходимото за изграждането на интегрирана финансова рамка в Европейския съюз, основополагащ елемент от която е банковият съюз;
Като припомнят решението на представителите на държавите членки от еврозоната, заседаващи в рамките на Съвета на Европейския съюз, от 18 декември 2013 г. относно договарянето и сключването на междуправителствено споразумение за Единния фонд за преструктуриране ("Фондът"), създаден съгласно Регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране1 ("Регламент за ЕМП"), както и приложения към посоченото решение мандат;
Като имат предвид, че:
(1) През изминалите години Европейският съюз прие редица правни актове от основно значение за изграждането на вътрешния пазар в областта на финансовите услуги и за гарантиране на финансовата стабилност на еврозоната и Съюза като цяло, както и за процеса на задълбочаване на икономическия и паричен съюз.
(2) През юни 2009 г. Европейският съвет призова за установяването на "единен европейски правилник, приложим към всички финансови институции в единния пазар". Така с Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета2 и с Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета3 Съюзът определи единен набор от хармонизирани пруденциални правила, които трябва да се спазват от кредитните институции в Съюза.
(3) Освен това Съюзът създаде европейските надзорни органи, на които са възложени редица задачи от областта на микропруденциалния надзор. Това са Европейският банков орган (ЕБО), създаден с Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета4, Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО), създаден с Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета5, и Европейският орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП), създаден с Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета6. Това беше съпътствано от създаването с Регламент (ЕС) № 1092/2010 на Европейския парламент и на Съвета7 на Европейския съвет за системен риск, на който бяха поверени някои функции за макропруденциален надзор.
(4) С Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета8 Съюзът създаде единен надзорен механизъм, чрез който на Европейската централна банка (ЕЦБ) бяха възложени специални задачи, свързани с политиките от областта на пруденциалния надзор над кредитните институции, и на ЕЦБ бяха предоставени, при съвместни действия с националните компетентни органи, правомощия за надзор над кредитните институции, установени в държавите членки, чиято парична единица е еврото, както и в държавите членки, чиято парична единица не е еврото, които са установили механизми за тясно сътрудничество с ЕЦБ за целите на надзора ("участващите държави членки").
(5) Посредством Директивата на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници9 ("Директива за възстановяване и преструктуриране") Съюзът хармонизира националните законови и подзаконови актове, свързани с преструктурирането на кредитните институции и някои инвестиционни посредници, включително създаването на национални механизми за финансиране на преструктурирането.
(6) В заключенията си от 13 - 14 декември 2012 г. Европейският съвет отбеляза следното: "За положението, при което осъществяването на банковия надзор действително се прехвърли върху единен надзорен механизъм, ще е необходим единен оздравителен механизъм с нужните правомощия, за да се гарантира, че оздравителни мерки могат да се прилагат спрямо всяка банка в участващите държави членки чрез предвидените за целта инструменти." По-нататък в заключенията си от 13 - 14 декември 2012 г. Европейският съвет заяви, че "Единният оздравителен механизъм следва да се основава на принос от самия финансов сектор и да включва подходящи и ефективни договорености за мерки за подкрепа. Тези мерки за подкрепа следва да бъдат фискално неутрални в средносрочен план, като се гарантира, че вноските от публичното подпомагане се възстановяват чрез последващи данъци върху финансовия сектор." В този контекст Съюзът прие Регламента за ЕМП, който създава централизирана система за вземане на решения за преструктуриране, която се обезпечава с необходимите финансови средства чрез създаването на Фонда. Регламентът за ЕМП се прилага за субектите, които са разположени в участващите държави членки.
(7) С Регламента за ЕМП се установява по-специално Фондът и се определят редът и условията за неговото използване. С Директивата за възстановяване и преструктуриране и Регламента за ЕМП се въвеждат общите критерии за определяне и изчисляване на предварителните и последващите вноски на кредитните институции, необходими за финансирането на Фонда, както и задължението държавите членки да ги събират на национално равнище. Въпреки това, участващите държави членки, които събират вноските от разположените на тяхна територия институции съгласно Директивата за възстановяване и преструктуриране и Регламента за ЕМП, остават компетентни по отношение на прехвърлянето на тези вноски във Фонда. Задължението за прехвърляне на събраните на национално равнище вноски към Фонда не произтича от правото на Съюза. Такова задължение ще бъде установено с настоящото споразумение, с което се определят условията, при които договарящите страни в съответствие с конституционните си изисквания се споразумяват съвместно да прехвърлят вноските, събирани от тях на национално равнище, към Фонда.
(8) Компетентността на всяка от участващите държави членки да прехвърля вноски, събрани на национално равнище, следва да бъде упражнявана така, че да се спазва принципът за лоялно сътрудничество, залегнал в член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), съгласно който държавите членки, наред с другото, съдействат за изпълнението на задачите, които Съюзът си е поставил, и се въздържат от всякакви мерки, които биха могли да застрашат постигането на целите на Съюза. Поради тази причина участващите държави членки следва да направят необходимото финансовите ресурси да бъдат насочвани по еднообразен начин към Фонда, като по този начин се гарантира правилното му функциониране.
(9) Във връзка с горното договарящите страни сключиха настоящото споразумение, с което inter alia въвеждат като свое задължение да прехвърлят вноските, набирани на национално равнище, във Фонда въз основа на еднообразни критерии, ред и условия, което предполага по-специално в течение на преходен период събираните на национално равнище вноски да се разпределят в различни подразделения на Фонда, съответстващи на всяка договаряща страна, както и постепенното взаимно използване на тези подразделения, така че те да престанат да съществуват в края на преходния период.
(10) Договарящите страни припомнят, че тяхната цел е да се запазят равните условия и да се сведат до минимум цялостните разходи по преструктуриране за данъкоплатците и ще вземат под внимание цялостната тежест върху съответните банкови сектори, когато определят вноските във Фонда и тяхното данъчно третиране.
(11) Съдържанието на настоящото споразумение се ограничава до онези конкретни елементи, свързани с Фонда, които остават в областта на компетентност на държавите членки. Настоящото споразумение не засяга общите правила, установени от правото на Съюза, нито изменя техния обхват. То по-скоро допълва законодателството на Съюза в областта на преструктурирането на банки, като допринася и е неразривно свързано с изпълнението на политиките на Съюза, и по-специално изграждането на вътрешния пазар в областта на финансовите услуги.
(12) Националните законови и подзаконови актове за прилагане на Директивата за възстановяване и преструктуриране, включително свързаните със създаването на национални механизми за финансиране, започват да се прилагат, считано от 1 януари 2015 г. Разпоредбите относно създаването на Фонда съгласно Регламента за ЕМП по принцип ще са приложими от 1 януари 2016 г. Следователно договарящите страни ще набират вноски за националните механизми за финансиране на преструктурирането, които трябва да създадат преди датата на прилагане на Регламента за ЕМП, т.е. датата, на която ще започнат да набират вноските, предназначени за Фонда. За да се укрепи финансовият капацитет на Фонда още от неговото създаване, договарящите страни се задължават да прехвърлят във Фонда вноските, които са събрали съгласно Директивата за възстановяване и преструктуриране до датата на прилагане на Регламента за ЕМП.
(13) Следва да се отбележи, че могат да възникнат ситуации, при които средствата, налични във Фонда, не са достатъчни, за да покрият дадено действие по преструктуриране, а последващите вноски, които следва да бъдат събрани за попълване на нужните допълнителни суми, не са непосредствено на разположение. Съгласно изявлението на Еврогрупата и на Съвета по финансови и икономически въпроси от 18 декември 2013 г., за да се осигури непрекъснато финансиране в достатъчен размер през преходния период, договарящите страни, засегнати от дадено действие по преструктуриране, следва да предоставят мостово финансиране от национални източници или от Европейския механизъм за стабилност ("ЕМС") в съответствие с договорените процедури, включително осигуряването на възможности за временни трансфери между националните подразделения. Договарящите страни следва да разполагат с действащи процедури, които им дават възможност за навременен отговор на всяко искане за мостово финансиране. През преходния период ще бъдат разработени общи мерки за подкрепа. Тези мерки ще улеснят заемането на средства от страна на Фонда. Банковият сектор ще носи крайната отговорност за връщане на сумите посредством вноски във всички участващи държави членки, включително последващи вноски. Тези договорености ще осигуряват еднакво третиране във всички договарящи страни, участващи в Единния надзорен механизъм и Единния механизъм за преструктуриране, включително договарящите страни, които се присъединяват на по-късен етап, от гледна точка на правата и задълженията както в преходния период, така и на следващия етап. Тези договорености ще осигуряват равни условия с държави членки, които не участват в Единния надзорен механизъм и в Единния механизъм за преструктуриране.
(14) Настоящото споразумение следва да бъде ратифицирано от всички държави членки, чиято парична единица е еврото, и от държавите членки, чиято парична единица не е еврото и които участват в Единния надзорен механизъм и в Единния механизъм за преструктуриране.
(15) Държавите членки, чиято парична единица не е еврото и които не са договарящи страни, следва да се присъединят към настоящото споразумение с пълни права и задължения, съответстващи на правата и задълженията на договарящите страни, считано от датата, на която ефективно приемат еврото за парична единица, или като алтернативна възможност - от датата на влизане в сила на решението на ЕЦБ за тясно сътрудничество, посочено в член 7, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1024/2013.
(16) На 21 май 2014 г. представителите на правителствата на държавите членки упълномощиха договарящите страни да отправят искане към Европейската комисия и Единния съвет за преструктуриране (наричан по-нататък "Съветът за преструктуриране") да изпълнят задачите, предвидени в настоящото споразумение.
(17) В член 15 от Регламента за ЕМП, към датата на първоначалното му приемане, се определят основните принципи на преструктурирането, съгласно които акционерите на институцията в режим на преструктуриране първи поемат загубите, а кредиторите на институцията в режим на преструктуриране поемат загубите след акционерите съгласно реда на своите вземания. Във връзка с това в член 27 от Регламента за ЕМП се установява инструмент за споделяне на загуби, който изисква акционерите, притежателите на съответните капиталови инструменти и другите приемливи задължения да са осигурили чрез обезценка, преобразуване или по друг начин средства за покриване на загубите и за рекапитализация на стойност не по-малка от 8 % от общите пасиви, в които се включва собственият капитал на институцията в режим на преструктуриране, оценени в момента на предприемането на действието по преструктуриране в съответствие с оценяването на стойността по член 20 от Регламента за ЕМП, както и средствата от Фонда да не надхвърлят 5 % от общите пасиви, в които се включва собственият капитал на институцията в режим на преструктуриране, оценени в момента на предприемането на действието по преструктуриране в съответствие с оценяването на стойността по член 20 от Регламента за ЕМП, освен ако всички необезпечени непривилегировани задължения, които не са отговарящи на условията депозити, са били напълно обезценени или преобразувани в собствен капитал. Освен това в членове 18, 52 и 55 от Регламента за ЕМП към датата на първоначалното му приемане се въвеждат редица процедурни правила относно вземането на решения от Съвета за преструктуриране и институциите на Съюза. Посочените елементи от Регламента за ЕМП представляват първостепенна основа за съгласието на договарящите страни да бъдат обвързани от настоящото споразумение.
(18) Договарящите страни признават, че съответните разпоредби на Виенската конвенция за правото на договорите, както и международното обичайно право, се прилагат по отношение на всяка коренна промяна на обстоятелствата, която е настъпила против тяхната воля и която засяга първостепенната основа за съгласието на договарящите страни да бъдат обвързани от разпоредбите на настоящото споразумение, съгласно посоченото в съображение 17. Съответно, съгласно международното публично право договарящите страни могат да се позовават на последствията от всяка коренна промяна в обстоятелствата, която се е случила против волята им. Ако дадена договаряща страна се позове на такива последствия, всяка друга договаряща страна може да сезира Съда на Европейския съюз ("Съда") относно този въпрос. На Съда следва да се предостави правомощието да проверява съществуването на коренна промяна на обстоятелствата и последиците от това.
Договарящите страни отчитат, че позоваването на последиците след отмяната или изменението на който и да е от посочените в съображение 17 елементи на Регламента за ЕМП, предприети против волята на която и да е договаряща страна и способни да засегнат първостепенната основа за съгласието й да бъде обвързана от разпоредбите на настоящото споразумение, ще представлява за целите на член 273 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) спор по отношение на прилагането на настоящото споразумение, с който следователно може да бъде сезиран Съдът по силата на тази разпоредба. Всяка договаряща страна може също да поиска от Съда временни мерки в съответствие с член 278 от ДФЕС и с членове 160 - 162 от процедурния правилник на Съда10. При вземане на решение по спора, както и по предоставянето на временни мерки Съдът следва да вземе предвид задълженията на договарящите страни по силата на ДЕС и ДФЕС, включително тези, които се отнасят за Единния механизъм за преструктуриране и неговата цялост.
(19) Установяването на това дали институциите на Съюза, Съветът за преструктуриране и националните органи за преструктуриране прилагат инструмента за споделяне на загуби по начин, който е съвместим с правото на Съюза, е от областта на компетентност на Съда в съответствие със средствата за правна защита, предвидени в ДЕС и ДФЕС, и по-конкретно членове 258, 259, 260, 263, 265 и 266 от ДФЕС.
(20) Тъй като настоящото споразумение е инструмент на международното публично право, предвидените в него права и задължения са предмет на принципа на реципрочност. В съответствие с това съгласието на всяка от договарящите страни да бъде обвързана с настоящото споразумение зависи от равностойното изпълнение на правата и задълженията на всяка от договарящите страни. Следователно неизпълнението от договаряща страна на задължението й да прехвърли вноските към Фонда следва да води до изключването на лицензираните на нейна територия субекти от достъп до Фонда. На Съвета за преструктуриране и на Съда следва да се даде правомощието да определят и постановяват дали договарящите страни са нарушили задължението си да прехвърлят вноските в съответствие с процедурите, предвидени в настоящото споразумение. Договарящите страни признават, че в случай на нарушаване на задължението за прехвърляне на вноските единственото правно последствие ще бъде изключването от финансиране от Фонда на договарящата страна, извършила нарушението, и че задълженията на другите договарящи страни съгласно споразумението няма да бъдат засегнати.
(21) С настоящото споразумение се установява механизъм, чрез който участващите държави членки се задължават да възстановят съвместно, своевременно и със съответните лихви на всяка държава членка, която не участва в Единния надзорен механизъм и в Единния механизъм за преструктуриране ("неучастваща държава членка"), сумата, която тази неучастваща държава членка е изплатила под формата на собствени средства, съответстващи на използването на общия бюджет на Съюза, в случай на извъндоговорна отговорност и свързаните с нея разходи, във връзка с упражняването на правомощия от институциите на Съюза съгласно Регламента за ЕМП. Отговорността на всяка участваща държава членка съгласно настоящото споразумение следва да бъде отделна и индивидуална, а не солидарна и разделна, и следователно всяка участваща държава членка следва да носи отговорност само за частта от своето задължение за възстановяване на суми, определена в съответствие с настоящото споразумение.
(22) Споровете, свързани с тълкуването и прилагането на настоящото споразумение, които възникват между договарящите страни, включително тези относно изпълнението на определените в него задължения, следва да се отнасят към Съда в съответствие с член 273 от ДФЕС. Държавите членки, чиято парична единица не е еврото и които не са договарящи страни по настоящото споразумение, следва да могат да сезират Съда за всички спорове относно тълкуването и прилагането на разпоредбите за компенсация за извъндоговорна отговорност и свързаните разходи, предвидени в настоящото споразумение.
(23) Прехвърлянето на вноски от договарящите страни, които се присъединяват към Единния надзорен механизъм и Единния механизъм за преструктуриране по-късно от датата на прилагане на настоящото споразумение, следва да се извършва при спазване на принципа на еднакво третиране с договарящите страни, които към датата на прилагане на споразумението участват в Единния надзорен механизъм и в Единния механизъм за преструктуриране. Договарящите страни, които към датата на прилагане на настоящото споразумение участват в Единния надзорен механизъм и в Единния механизъм за преструктуриране, не са задължени да поемат тежестта за преструктурирания, за които трябва да се направят вноски от механизмите за финансиране на преструктурирането на страните, присъединяващи се към механизмите на по-късен етап. Също така присъединяващите се на по-късен етап страни не са длъжни да поемат разходите за преструктурирания, възникнали преди датата, на която те стават участващи държави членки, и за които отговорността следва да се носи от Фонда.
(24) В случай на прекратяване на тясното сътрудничество между ЕЦБ и договаряща страна, чиято парична единица не е еврото, в съответствие с член 7 от Регламент (ЕС) № 1024/2013, следва да се вземе решение за справедливо поделяне на натрупаните вноски от съответната договаряща страна, като се отчитат интересите както на съответната договаряща страна, така и на Фонда. Съответно в член 4, параграф 3 от Регламента за ЕМП са предвидени условията, критериите и процедурата, в съответствие с които Съветът за преструктуриране да постигне съгласие със засегнатата от прекратяването на тясното сътрудничество държава членка относно възстановяването на вноските, прехвърлени от тази държава членка.
(25) При пълно спазване на процедурите и изискванията на Договорите, на които се основава Съюзът, целта на договарящите страни е да въведат съществените разпоредби на настоящото споразумение, в съответствие с ДЕС и с ДФЕС, в правната рамка на Съюза в най-кратък срок,
Се споразумяха за следните разпоредби:

Дял първи.
ЦЕЛ И ОБХВАТ