Български законник Седмичен законник Главен счетоводител За Експертис Настолник… Трудово право Семинар Бюджет 1000 въпроса…
По вид документ > Нормативни актове > Наредби > НАРЕДБА № 15 ОТ 28 ЮНИ 2002 Г. ЗА ИЗИСКВАНИЯТА КЪМ ИЗПОЛЗВАНЕ НА АРОМАТИЗАНТИ В ХРАНИТЕ (ЗАГЛ. ИЗМ., ДВ, БР. 62 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.08.2006 Г.)
ВЪВЕДЕТЕ ВАШАТА ПАРОЛА ЗА ДОСТЪП
Документът има по-нова версия, която е достъпна само за абонати.

НАРЕДБА № 15 ОТ 28 ЮНИ 2002 г. ЗА ИЗИСКВАНИЯТА КЪМ ИЗПОЛЗВАНЕ НА АРОМАТИЗАНТИ В ХРАНИТЕ (ЗАГЛ. ИЗМ., ДВ, БР. 62 ОТ 2006 г., В СИЛА ОТ 01.08.2006 г.)

ДВ. бр. 62 от 01.08.2006г.

Обн., ДВ, бр. 70 от 19 юли 2002 г., изм., ДВ, бр. 62 от 1 август 2006 г.

 

Раздел I.
Общи положения

history Чл. 1. С тази наредба се определят:
1. (изм., ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 1 август 2006 г.) видовете ароматизанти, предназначени за употреба в или върху храни, и допустимите максимални нива за някои от тях в храните;
2. (изм., ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 1 август 2006 г.) специфичните критерии и изисквания за чистота на ароматизантите, предназначени за влагане в храни;
3. (изм., ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 1 август 2006 г.) суровините, добавките и спомагателните вещества за производство, съхранение и използване на ароматизанти;
4. (изм., ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 1 август 2006 г.) информацията, свързана с ароматизантите, която трябва да се отбелязва върху опаковката, етикета и/или съпровождащата ги документация.

history Чл. 2. (Изм., ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 1 август 2006 г.) Ароматизанти по смисъла на тази наредба са посочените съединения, препарати и смеси, предназначени за употреба в или върху храни с цел да придадат и/или подобрят техния мирис и/или вкус.

history Чл. 3. (Изм., ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 1 август 2006 г.) Ароматизанти са:
1. ароматичните съединения;
2. ароматичните препарати;
3. ароматичните препарати от преработка;
4. пушилните препарати;
5. смесите от съединенията и препаратите по т. 1 до 4.

history Чл. 4. (Изм., ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 1 август 2006 г.) По смисъла на тази наредба не са ароматизанти:
1. хранителните вещества или продукти, предназначени за консумация като такива, със или без преработка;
2. веществата, които имат изключително сладък, кисел или солен вкус;
3. (изм., ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 1 август 2006 г.) материалите от растителен или животински произход, които имат присъщи ароматични свойства, в случаите, когато не се използват като суровини за ароматизанти.

Раздел II.
Изисквания към ароматизантите (Загл. изм., ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 1 август 2006 г.)

history Чл. 5. (Изм., ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 1 август 2006 г.) Използването на ароматизанти, предназначени за употреба в или върху храни, се допуска при спазване на изискванията по чл. 6, ал. 1 от Закона за храните.

history Чл. 6. (1) (Изм., ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 1 август 2006 г.) Ароматизантите могат да съдържат хранителни съставки, както и други вещества като добавки, технологични разтворители и носители.
(2) (Изм., ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 1 август 2006 г.) Добавките, които са необходими за съхранението и употребата на ароматизантите, се определят с Наредба № 8 от 2002 г. за изискванията към използване на добавки в храните (ДВ, бр. 44 от 2002 г.) в количества "колкото е необходимо".
(3) (Изм., ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 1 август 2006 г.) Разтворителите, които се използват за екстракция и разреждане на ароматизанти, се определят с Наредба № 9 от 2002 г. за изискванията към използването на екстракционни разтворители при производството на храни и хранителни съставки (ДВ, бр. 44 от 2002 г.).

history Чл. 7. (Изм., ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 1 август 2006 г.) Ароматизантите, които се използват в или върху храни, трябва да отговарят на следните критерии за чистота:
1. да не съдържат токсикологично опасни количества на химични елементи и вещества;
2. (изм., ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 1 август 2006 г.) максимално допустимото съдържание в тях на олово да не е повече от 10 mg/kg; арсен - не повече от 3 mg/kg; кадмий - не повече от 1 mg/kg, и живак - не повече от 1 mg/kg.

history Чл. 8. (Изм., ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 1 август 2006 г.) При употребата на ароматизанти в храни максимално допустимите нива на нежеланите вещества не трябва да надвишават количествата, посочени в приложение № 1.

history Чл. 9. (Изм., ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 1 август 2006 г.) При употребата на ароматизанти и на други храни с ароматни свойства в храни максимално допустимите нива на някои вещества не трябва да надвишават количествата, посочени в приложение № 2.

history Чл. 10. Ароматичните съединения, които могат да се влагат в или върху храни, са посочени в приложение № 3.

history Чл. 11. (1) (Изм., ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 1 август 2006 г.) Ароматизантите, които не са предназначени за продажба на крайния потребител, се опаковат и етикетират съгласно изискванията на чл. 21 от Наредбата за изискванията за етикетирането и представянето на храните (ДВ, бр. 62 от 2000 г.), като се обявява и следната задължителна информация:
1. наименование и адрес на производителя или лицето, което опакова, или наименование и адрес на вносителя при случаите на внос;
2. (изм., ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 1 август 2006 г.) термина "аромат/и" или по-специфично наименование или описание на ароматизанта;
3. (изм., ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 1 август 2006 г.) означение "за храни" или по-специфично описание на храните, за които ароматизантът е предназначен;
4. (изм., ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 1 август 2006 г.) категориите вложени ароматични вещества и препарати в низходящ ред, съобразно тяхното количество, съгласно следната класификация:
а) натурално ароматично съединение;
б) натурално-идентично ароматично съединение;
в) синтетично ароматично съединение;
г) ароматичен препарат;
д) ароматичен препарат от преработка;
е) (изм., ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 1 август 2006 г.) пушилни ароматизанти;
5. в случай на смесени аромати от ароматични съединения и препарати и други хранителни съставки и добавки, включително технологични разтворители и разредители, се изброяват:
а) (изм., ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 1 август 2006 г.) категориите на ароматизантите съгласно т. 4;
б) наименованието на всяка от останалите съставки и при наличност нейният Е номер в низходящ ред на техните количества;
6. максималното съдържание на веществата съгласно приложение № 2, както и указания за употреба с оглед достигане на посочените норми;
7. (изм., ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 1 август 2006 г.) указанията за употреба, ако липсата им може да доведе до неподходяща употреба на ароматизанта;
8. номер на партидата;
9. нетно тегло, изразено в единици за маса или за обем;
10. годен до;
11. указания за условия на съхранение.
(2) (Изм., ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 1 август 2006 г.) Терминът "натурален" или друг еднозначен термин се добавя само към наименованието на съставка, която представлява натурално ароматично съединение и/или ароматичен препарат. Ако търговското наименование на аромата съдържа позоваване на хранителен продукт или на ароматен източник, терминът "натурален" или друг еднозначен термин може да не се добавя, ако ароматният компонент е изолиран чрез съответен физичен, ензимен или микробиологичен способ, или чрез традиционен способ за приготвяне на храна, или от самата храна, или от съответния ароматен източник.
(3) Информацията по ал. 1, т. 4, 5 и 6 може да се съдържа само в документацията, която придружава дадената партида или е предоставена преди доставката й, в случай, че е спазено условието в етикета да е обявено "предназначено е за производството на храни, а не за продажба на дребно".

history Чл. 12. (1) (Изм., ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 1 август 2006 г.) Ароматизантите, които са предназначени за продажба на крайния потребител, се опаковат и етикетират съгласно изискванията на чл.21 от Наредбата за изискванията за етикетирането и представянето на храните (ДВ, бр. 62 от 2000 г.), като се обявява и следната задължителна информация:
1. (изм., ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 1 август 2006 г.) терминът "аромат" или по-специфично наименование или описание на ароматизанта;
2. (изм., ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 1 август 2006 г.) означението "за храни" или по-специфично описание на храните, за които ароматизантът е предназначен;
3. годен до;
4. указания за условия на съхранение;
5. (изм., ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 1 август 2006 г.) указания за употреба, ако липсата им води до неподходяща употреба на ароматизанта;
6. нетно тегло, изразено в единици за маса или за обем;
7. наименованието и адреса на производителя или на лицето, което опакова, или наименованието и адреса на вносителя при случаите на внос;
8. номер на партидата;
9. в случай на смесени аромати от ароматични съединения и препарати и други хранителни съставки и добавки, включително технологични разтворители и разредители, се изброяват:
а) ароматичната съставка съгласно т. 1;
б) наименованието на всяка от останалите съставки и при наличност нейния Е номер в низходящ ред на техните количества.
(2) (Изм., ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 1 август 2006 г.) Терминът "натурален" или друг еднозначен термин се добавя само към наименованието на съставка, която представлява натурално ароматично съединение и/или ароматичен препарат. Ако търговското наименование на аромата съдържа позоваване на хранителен продукт или на ароматен източник, терминът "натурален" или друг еднозначен термин може да не се добавя, ако ароматният компонент е изолиран чрез съответен физичен, ензимен или микробиологичен способ, или чрез традиционен способ за приготвяне на храна, или от самата храна, или от съответния ароматен източник.

history Чл. 13. Информацията по чл. 11 и 12 се представя на видно място с ясни, четливи и трайни букви на български език или на чужд и на български език.

history Чл. 14. (Изм., ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 1 август 2006 г.) Ароматизантите местно производство и от внос трябва да отговарят на изискванията на тази наредба.

Раздел III
Допълнителни изисквания към пушилните ароматизанти (Нов, ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 1 август 2006 г.)

history Чл. 15. Изискванията към пушилните ароматизанти се отнасят за:
1. пушилни ароматизанти, използвани или предназначени за употреба във или върху храни;
2. изходните материали за производство на пушилни ароматизанти;
3. условията, при които се приготвят пушилни ароматизанти;
4. храните, във или върху които има пушилни ароматизанти.

history Чл. 16. (1) Дървесината, използвана за производството на първични продукти, трябва да не е обработвана, преднамерено или непреднамерено, с химични вещества през шестте месеца, непосредствено предшестващи или последващи отсичането є.
(2) Алинея 1 не се прилага, ако се докаже, че веществото, използвано при обработката, не води до образуване на потенциално токсични вещества в процеса на изгарянето.
(3) Лицето, което пуска на пазара първични продукти, трябва да притежава документи за съответствие с изискванията по ал. 1 и 2.

history Чл. 17. (1) Условията за производство на първични продукти са посочени в приложение № 4.
(2) Водонеразтворимата маслена фаза, която е страничен продукт от процеса, не се използва за производството на пушилни ароматизанти.
(3) Първичните продукти може да се преработват допълнително чрез подходящи физични процеси до получаване на производни пушилни ароматизанти, освен ако в нормативен акт е предвидено друго.
(4) При разногласие по отношение целесъобразността на даден физичен процес може да се вземе решение по реда на чл. 6, ал. 3 от Закона за храните.

Допълнителна разпоредба

history § 1. По смисъла на тази наредба:
1. "Ароматично съединение" е определено химическо съединение с ароматични свойства, както следва:
а) натурално, което е получено от храни от растителен или животински произход в сурово състояние или преработени с процеси, традиционни за тези храни (вкл. сушене, печене и ферментация), чрез подходящи физични методи (вкл. чрез дестилация и екстракция с разтворител) или чрез ензимни и микробиологични процеси;
б) натурално-идентично, което е получено чрез химически синтез или изолиране с химически процеси и което е химически идентично на съединение, естествено присъстващо в растителни или животински храни, както е описано в буква "а";
в) синтетично ароматично съединение, което е получено чрез химически синтез и което не е химически идентично със съединение, естествено присъстващо в растителни или животински храни, както е описано в буква "а".
2. "Ароматичен препарат" е продукт, различен от "ароматично съединение", дефинирано в т. 1, буква "а", концентриран или не, който има ароматични свойства и е получен от храни от растителен или животински произход в сурово състояние или преработени с процеси, традиционни за тези храни (вкл. сушене, печене и ферментация), чрез подходящи физични методи (вкл. чрез дестилация и екстракция с разтворител) или чрез ензимни и микробиологични процеси.
3. "Ароматичен препарат от преработка" е продукт, който е получен при спазване на добрата производствена практика, чрез нагряване до температура не по-висока от 180 °С в продължение на не повече от 15 мин. на съставки, които не е задължително да имат ароматични свойства, но поне една от тях съдържа азот (амино), а друга е редуцираща захар.
4. "Пушилен препарат" е екстракт от пушек, използван в традиционните процеси на опушване на храни.
5. "Аромат" е търговското наименование на смеси от ароматични съединения и препарати, които могат да съдържат хранителни съставки и други добавки, вкл. технологични, като разтворители и носители.
6. "Колкото е необходимо" е условие на производствения процес, съгласно което добавката се използва в количества, не строго определени, но не по-високи от необходимите за постигане на очаквания технологичен ефект.
7. (нова, ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 1 август 2006 г.) "Първичен пушилен кондензат" е пречистената водосъдържаща част на кондензирания пушек и се включва в понятието "пушилни ароматизанти".
8. (нова, ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 1 август 2006 г.) "Първична катранова фракция" е пречистената фракция на водонеразтворимата високоплътна катранова фаза на кондензирания пушек и се включва в понятието "пушилни ароматизанти".
9. (нова, ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 1 август 2006 г.) "Първични продукти" са първичните пушилни кондензати и първичните катранови фракции.
10. (нова, ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 1 август 2006 г.) "Производни пушилни ароматизанти" са аромати, получени в резултат на допълнителна преработка на първични продукти, които се използват или са предназначени за употреба във или върху храни с цел придаване на аромат на пушек на тези храни.

Преходни и заключителни разпоредби

history § 2. Тази наредба се издава на основание чл. 6 ал. 2, т. 1, 2, 4 и 5 от Закона за храните (ДВ, бр. 90 от 1999 г.) и е съгласувана с министъра на икономиката и министъра на земеделието и горите.

history § 3. Наредбата влиза в сила шест месеца след обнародването й в "Държавен вестник".

history § 4. Тази наредба отменя действието на чл. 12 и приложения № 8, 9 и 10 към него на Наредба № 45 от 1995 г. за хигиенните норми и изисквания за добавките в хранителните продукти (ДВ, бр. 110 от 1995 г.).

Преходни и заключителни разпоредби
Към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 15 от 2002 г. за изискванията към използване на ароматични продукти в храните (ОБН., ДВ, БР. 62 ОТ 2006 Г.)

history § 10. (1) Наредбата влиза в сила от 1 август 2006 г.
(2) Пушилните ароматизанти, които са пуснати на пазара или са етикетирани преди влизането в сила на наредбата и не отговарят на изискванията й, могат да се продават до изчерпването им на пазара, но не по-късно от една година след влизането є в сила.

history § 11. Навсякъде в наредбата мерните единици "мкг/кг", "мг/кг" и "мг/об.%" се заменят съответно с "?g/ kg", "mg/kg" и "mg/% vol.", думите "ароматични продукти", "ароматичните продукти", "ароматичния продукт"и "ароматичният продукт" съответно с "ароматизанти", "ароматизантите", "ароматизанта" и "ароматизантът", а думите "готовите за консумация храни и напитки" се заменят с "храни".

history Приложение № 1 към чл. 8
(Изм., ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 1 август 2006 г.)

history Максимални нива на някои нежелани вещества, получени при влагането на ароматизанти, в храни

Вещество Храни Напитки
3,4 Бензопирен 0,03 mg/ kg 0,03 mg/ kg

history Приложение № 2 към чл. 9
(Изм., ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 1 август 2006 г.)

history Максимални нива на някои вещества, получени при влагането на ароматизанти или други хранителни съставки с ароматични свойства, в храни

Вещество Храни Напитки Изключения и/или специални ограничения
(в mg/kg) (в mg/kg)
Агарициева киселина (1) 20 20 100 mg/kg в спиртните напитки и в храните, съдържащи гъби
Алоин (1) 0,1 0,1 50 mg/kg в спиртните напитки
Бета азарон (1) 0,1 0,1 1 mg/kg в спиртните напитки и в подправките, предназначени
за храните тип "бърза закуска"
Берберин (1) 0,1 0,1 10 mg/kg в спиртните напитки
Кумарон (1) 2 2 10 mg/kg за някои захарни изделия с карамел
50 mg/kg в дъвките
10 mg/kg в спиртните напитки
Циановодородна
киселина (1) 1 1 50 mg/kg в нугата, бадемовата паста, техните заместители или
1 мг/об. % алкохол в спиртни напитки
5 mg/kg в консервите от плодове с костилки
Хиперицин (1) 0,1 0,1 10 mg/kg в спиртните напитки
1 mg/kg в захарните изделия
Пулегон (1) 25 100 250 mg/kg в напитките, ароматизирани с мента или с лютива
мента
350 mg/kg в захарните изделия с мента
Квасин (1) 5 5 10 mg/kg в захарните дражета
50 mg/kg в спиртните напитки
Сафрол и изосафрол (1) 1 1 2 mg/kg в спиртните напитки със съдържание не повече от
5 mg/kg в спиртните напитки със съдържание на повече от
25 об. % алкохол
15 mg/kg в храните, съдържащи кора на индийско орехче и
индийско орехче
Сантонин (1) 0,1 0,1 1 mg/kg в спиртните напитки със съдържание на повече от
Алфа и бета туйон (1) 0,5 0,5 5 mg/kg в спиртните напитки със съдържание не повече от
10 mg/kg в спиртните напитки, съдържащи повече от 25 об. %
алкохол
25 mg/kg в храните, съдържащи съставки със салвия
35 mg/kg в горчиви напитки

Забележка. Веществото, отбелязано с (1), не може да се добавя в храните или в ароматизантите. Може да присъства нормално в храните или след добавянето на ароматизанти, получени от естествени суровини.

history Приложение № 3 към чл. 10
(Изм., ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 1 август 2006 г.)

history Регистър на ароматичните съединения, които могат да се влагат във или върху храни (подредени по FL номера)
Регистърът на ароматичните съединения (химически определени) е разделен на две части.
Част А съдържа списък на веществата, класифицирани според FL номерацията по Флавис система от база данни.
Част Б съдържа списък на веществата, за които с цел осигуряване защита на правата на интелектуална собственост на производителя, съответната държава-членка на ЕС, е поискала конфиденциалност.
Всички ароматични съединения от списъка по част А са разделени в 34 химични групи (ХГ), както следва:
1. Правоверижни първични алифатни алкохоли/алдехиди/киселини, ацетали и естери с естери, съдържащи наситени алкохоли, и ацетали, съдържащи наситени алдехиди. Не съдържат ароматни и хетероароматни части като компоненти на естера или ацетала.
2. Разклонени първични алифатни алкохоли/алдехиди/киселини, ацетали и естери с естери, съдържащи разклонени алкохоли, и ацетали, съдържащи разклонени алдехиди. Не съдържат ароматни и хетероароматни части като компоненти на естера или ацетала.
3. Алфа, Г-ненаситени (алкени или алкини) правоверижни или разклонени алифатни първични алкохоли/алдехиди/киселини, ацетали и естери с естери, съдържащи алфа, Г-ненаситени алкохоли или алдехиди. Не съдържат ароматни и хетероароматни части като компоненти на естера или ацетала.
4. Неспрегнати и струпани ненаситени правоверижни и разклонени алифатни първични алкохоли/алдехиди/киселини, ацетали и естери с естери, съдържащи ненаситени алкохоли, и ацетали, съдържащи ненаситени алкохоли и алдехиди. Не съдържат ароматни и хетероароматни части като компоненти на естера или ацетала.
5. Наситени и ненаситени алифатни вторични алкохоли/кетони/кетали/естери с естери, съдържащи вторични алкохоли. Не съдържат ароматни и хетероароматни части като компоненти на естера или кетала.
6. Алифатни, алициклени и ароматни наситени и ненаситени третични алкохоли и естери с естери, съдържащи третични алкохоли. Естерите могат да съдържат всякакъв киселинен компонент.
7. Първични алициклени наситени и ненаситени алкохоли/алдехиди/киселини/ацетали/естери с естери, съдържащи алициклени алкохоли. Естерите и ацеталите могат да съдържат алифатни ациклени или алициклени киселинни или алкохолни компоненти.
8. Вторични алициклени наситени и ненаситени алкохоли/кетони/кетали/естери с кетали, съдържащи алициклени алкохоли, или кетони и естери, съдържащи вторични алициклени алкохоли. Естерите могат да съдържат алифатни ациклени или алициклени киселинни компоненти.
9. Първични алифатни наситени или ненаситени алкохоли/алдехиди/киселини/ацетали/естери с втора първична, вторична или третична окислена функционална група, включително и алифатни лактони.
10. Вторични алифатни наситени или ненаситени алкохоли/кетони/кетали/естери с втора вторична или третична окислена функционална група.
11. Алициклени и ароматни лактони.
12. Малтолови производни и кетодиоксанови производни.
13. Фуранови и тетрахидрофурфурилови производни.
14. Фурфурилови и фуранови производни със или без допълнителни хетероатоми и заместители в страничната верига.
15. Фенилетилови алкохоли, фенилоцетни киселини, сродни естери, фенилоксиоцетни киселини и сродни естери.
16. Алифатни и алициклени етери.
17. Пропенилхидроксибензени.
18. Алилхидроксибензени.
19. Вещества, сродни на капсаицина и сродни амиди.
20. Алифатни и ароматни моно- и ди- тиоли и моно-, ди-, три- и полисулфиди със или без допълнителни окислени функционални групи.
21. Ароматни кетони, вторични алкохоли и сродни естери.
22. Арил-заместени първични алкохолни, алдехидни, киселинни, естерни и ацетални производни, включително и ненаситени.
23. Бензилови алкохоли/алдехиди/киселини/естери/ацетали. Включват се и бензилови и бензоатни естери. Могат да се съдържат като компоненти алифатни ациклени или алициклени естери или ацетали.
24. Пиразинови производни.
25. Фенолови производни, съдържащи пръстенни алкилови и пръстенни алкокси и странични вериги с окислена функционална група.
26. Ароматни естери, включително и анизолови производни.
27. Антранилатни производни.
28. Пиридинови, пиролови и хинолинови производни.
29. Тиазолови, тиофенови, тиазолинови и тиенови производни.
30. Смесени вещества.
31. Алифатни и ароматни въглеводороди.
32. Епоксиди.
33. Алифатни и ароматни амини.
34. Аминокиселини.
Тези химични групи се очаква да имат общо метаболитно и биологично поведение.
В случаите, когато е възможно, са указани номерата на ароматните съединения според тяхната номерация по Кемикъл Абстрактс (CAS), номерата по Европейския опис на съществуващите химически вещества (EINECS), номерацията на Съвета на Европа (СоЕ) и номерата съгласно Асоциацията на производителите на аромати и екстракти в САЩ (FEMA).
Номерът в колона "коментари" се отнася за една от следните забележки:
1. Вещество, което независимо от ароматичните си свойства, се влага във или върху храни и за други цели. Поради тази причина за даденото вещество може да съществуват допълнителни нормативни изисквания.
2. Вещество, чието използване е обект на ограничения или забрана в определени държави-членки на ЕС.
3. Вещество с приоритет в програмата за оценка съгласно Регламент 1565/2000 на Европейската комисия.
4. Вещество, за което предстои предоставяне на допълнителна информация.
5. Наименованието, синонимите, методическите наименования, номерата по CAS, EINECS, CoE или FEMA могат да съдържат несъответствия.
6. Вещества, които не могат да бъдат влагани във или върху храни, ако не са пуснати на пазара в съответствие с нормативно определените изисквания на съответната/ите държава/и членка/и.
Само за целите на този списък условно е прието, че амониевите, натриевите, калиевите и калциевите соли, както и хлоридите, карбонатите и сулфатите, когато имат ароматизиращи свойства, се покриват от изходното съединение.

Част А
Списък на ароматичните съединения, които могат да се влагат във или върху храни

FL №. ХГ CAS Наименование Fema СоЕ Einecs FL № Синоними Методично наиме­нование Ко-мен-тари
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11
01.001 31 138-86-3 Лимонен 2633 491 205-341-0 01.001 1,8(9)-з-ментадиен; р-мента-1,8-диен; 1-метил-4-изопропенил-1-циклохек­сен; дипентен; карвен; цинен; цитрен 5
01.002 31 99-87-6 1-изопропил-4-метилбензен 2356 620 202-796-7 01.002 р-цимен; цимен; р-метил-изопропилбензен; 4-изопропил-1-метилбензен; цимол; 4-метил-1-изопро­пилбензен; 1-метил-4-изопропилбензен
01.003 31 127-91-3 Пин-2(10)-ен 2903 2114 204-872-5 01.003 бета-пинен 6,6-Диметил-2-метилен би­цикло [3.1.1] хептан
01.004 31 80-56-8 Пин-2(3)-ен 2902 2113 201-291-9 01.004 алфа-пинен 2,6,6-Триметил- бицикло[3.1.1] хепт-2-ен
01.005 31 586-62-9 Терпинолен 3046 2115 209-578-0 01.005 р-мент-1,4(8)-диен; 1-метил-4-изопропилиден-1-циклохексен;
1,3(8)-терпадиен
р-Мента-1,4(8)-диен
01.006 31 99-83-2 Алфа-феландрен 2856 2117 202-792-5 01.006 Феландрен; 2-Метил-5-изопропил-1,3-циклохек­садиен;
4-изопропил-1-метил-1,5-циклохексадиен
р-Мента-1,5-диен
01.007 31 87-44-5 Бета-кариофилен 2252 2118 201-746-1 01.007 Кариофилен; 2-Метилен-6,10,10-триметилбицикло-[7,2,0]-ундец-5-ен 4,11,11-Триметил-8-метилен-би­цикло[7.2.0]ундец-4(тран)-ен
01.008 31 123-35-3 Мирцен 2762 2197 204-622-5 01.008 7-Метил-3-метилен-1,6-октадиен 7-Метил-3-мети-ленокта-1,6-диен
01.009 31 79-92-5 Камфен 2229 2227 201-234-8 01.009 3,3-Диметил-2-метилен­норкамфен; 2,2-Диметил-3-метиленнорборнан
01.010 31 1195-32-0 1-Изопропенил-4-метилбензен 3144 2260 214-795-9 01.010 4,алфа-Диметилстирол; р-Изопропенил толуол; 1-Метил-4-изопропенил бензен; 2-р-толил пропен
01.011 31 644-08-6 4-Метил-1,1’-бифе­нил 3186 2292 211-409-0 01.011 р-Метилдифенил; рМме­тилфенилбензен; Фенил-р-толил; р-Фенил-толуол
01.013 31 92-52-4 Бифенил 3129 10978 202-163-5 01.013 Дифенил; Фенилбензол 4
01.014 31 90-12-0 1-Метилнафтален 3193 11009 201-966-8 01.014 алфа-Метилнафтален
01.015 31 100-42-5 Винилбензен 3233 11022 202-851-5 01.015 Стирол; Винилбензен; Фенилетен; Фенилетилен 2,3
01.016 31 495-62-5 1,4(8),12-Бизаболат­риен 3331 10979 207-805-8 01.016 гама-Бизаболен; гама-Бизаболен; 1-Метил-4-(1,5-диметил-1,4-хексади­енил)-1-циклохексен 6-Метил-2-(4-метилциклохекс-3-енилиден)хепт-5-ен
01.017 31 4630-07-3 Валенцен 3443 11030 225-047-6 01.017 1,2,3,5,6,7,8а-Октахидро-1,8а-диметил-7-изопропе­нил нафтален 1,2-Диметил-9-изопропилен-бицикло[4.4.0]дец-5-ен
01.018 31 13877-91-3 Бета-оцимен 3539 11015 237-641-2 01.018 транс-бета-оцимен; 1,3,6-октатриен, 3,7-диметил- 3,7-Диметилокта-1,3(транс),6-триен
01.019 31 99-86-5 Алфа-терпинен 3558 11023 202-795-1 01.019 1-Метил-4-изопропил-1,3-циклохексадиен р-Мента-1,3-диен
01.020 31 99-85-4 Гама-терпинен 3559 11025 202-794-6 01.020 1-Метил-4-изопропил-1,4-циклохексадиен; Мослен; Критмен р-Мента-1,4-диен
01.021 31 29350-73-0 Делта-кадинен 10982 249-580-9 01.021 алфа-, бета-, гама-, епси­лон-, делта-кадиен 2,3,4,7,8,10-хекса­хидро-1,6-диметил-4-изопропилнафта­лен
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11
01.022 31 469-61-4 Алфа-кедрен 10985 207-418-4 01.022 2,6,6,8-Тетраметил-трицикло[5.3.1.0(1.5)]ундец-8-ен
01.023 31 3691-12-1 1(5),11-Гуайадиен 11003 201-860-1 01.023 1,4-Диметил-7-изопропе­нил-делта-9,10-октахидро­азулен; алфа-гуайен 2,8-Диметил-5-изопропенил-бицикло[5.3.0] дец-1(7)-ен
01.024 31 5208-59-3 Бета-бурбонен 11931 01.024 2-Метил-8-мети­лен-5-изопропил-трицикло[5.3.0.0(2.6)]декан
01.025 31 30640-46-1 2-Метил-1,3-цикло­хексадиен 11797 250-269-5 01.025 Дихидротолуол-(1,3)
01.026 31 88-84-6 1(5),7(11)-Гуайадиен 201-860-1 01.026 бета-гуайен; (1S-цис)-1,2,3,4,5,6,7,8-октахидро-7-изопропилиден-1,4-диметил-азулен 2,8-Диметил-5-изопропилиден-бицикло[5.3.0] дец-1(7)-ен
01.027 31 17627-44-0 Бизабола-1,8,12-триен 241-610-9 01.027 Алфа-бизаболен 6-Метил-2-(4-метилциклохекс-3-енил)хепта-2,5-диен
01.028 31 495-61-4 Бета-бизаболен 01.028
01.029 31 13466-78-9 Делта-3-карен 3821 10983 236-719-3 01.029 3-Карен; Изодипрен; d-3-Карен; Кар-3-ен; 4,7,7-Триметил-3-норкарен; 3,7,7-Триметилби­цикло[4,1,0]хепт-3-ен 3,7,7-триметил-бицикло-[4.1.0] хепт-3-ен;
01.030 31 13744-15-5 Бета-кубебен 10989 01.030 10-Метил-4-мети­лен-7-изопропил-трицикло [4.4.0.0(1.5)декан
01.031 31 30364-38-6 1,2-Дихидро-1,1,6-триметилнафтален 250-150-8 01.031 Дехидроионен
01.032 31 7681-88-1 2,3-Дихидрофарне­зен 01.032
01.033 31 590-73-8 2,2-Диметилхексан 209-689-4 01.033
01.034 31 589-43-5 2,4-Диметилхексан 209-649-6 01.034
01.035 31 673-84-7 2,6-Диметилокта-2,4,6-триен 211-614-5 01.035 ало Оцимен; Алоцимен
01.036 31 101-81-5 Дифенилметан 11847 202-978-6 01.036 Бензилбензол; Фенилбен­зил; 1,1’-метиленбис-бензол
01.037 31 112-41-4 Додец-1-ен 10992 203-968-4 01.037 1-додецен; додецилен
01.038 31 112-40-3 Додекан 203-967-9 01.038 n-Додекан
01.039 31 20307-84-0 Делта-елемен 10996 01.039 3-Изопропен-1-изопропил-4-метил-4-винилцик­лохекс-1-ен
01.040 31 502-62-4 Алфа-фарнезен 3839 10998 207-948-6 01.040 1,3,6,10-Додекатетраен, 3,7,11-триметил (алфа-изомер) 3,7,11-Триметил­додека-1,3,6,10-тетраен 5
01.041 31 18794-84-8 Бета-фарнезен 3839 10999 242-582-0 01.041 3,7,11-Триметил-1,3,6,10-додекатетраен; 2,6,10-Триметил-2,6,9,11-додека­тетрен 7,11-Диметил-3-метилен-1,6,10-додекатриен 5
01.042 31 23986-74-5 Гермакра-1(10),4)14),5-триен 01.042 Гермакрен D 3-Изопропил-6-метил-10-метилен-циклодека-1,6-диен
01.043 31 6753-98-6 3,7,10-Хумулатриен 11004 229-816-7 01.043 алфа-хумулен; алфа-кариофилен 1,5,5,8-Тетраме­тилциклоундека-3,7,10-триен
01.044 31 1135-66-6 Изолонгифолен 214-494-2 01.044 2,2,7,7-Тетраметил­трицикло [6.2.1(1,8).0(1,6)] ундец-5-ен
01.045 31 5989-27-5 d-Лимонен 2633 491 227-813-5 01.045 р-Мента-1,8-диен
01.046 31 5989-54-8 1-Лимонен 2633 491 227-815-6 01.046 Лево-Лимонен 5
01.047 31 475-20-7 Лонгифолен 207-491-2 01.047 Декахидро-4,8,8-триметил-9-мети­лен-1,4-метаноазу­лен
01.049 31 78-79-5 2-Метилбута-1,3-диен 201-143-3 01.049 Изопрен; 2-Метил-1,3-бутадиен; Бета-метилби­винил; Изопентадиен; Изопентадиен
01.050 31 589-34-4 3-Метилхексан 209-643-3 01.050
01.051 31 91-57-6 2-Метилнафталин 11010 202-078-3 01.051 Бета-метил нафталини; бета-метилнафталин
01.052 31 10208-80-7 алфа-мууролен 11011 01.052 2,8-Диметилен-5-изопропил-би­цикло[4.4.0]декан
01.053 31 91-20-3 Нафтален 11014 202-049-5 01.053 Нафтален; камфорова смола
01.054 31 629-62-9 Пентадекан 211-098-1 01.054 n-Пентадекан
01.055 31 555-10-2 бета-феландрен 11017 209-081-9 01.055 р-Мента-1(7),2-диен
01.056 31 512-61-8 алфа-сантален 01.056 1,7-Диметил-7-(4-метил-3-пентенил) трицикло[2.2.1.0 (2,6)] хептан
01.057 31 629-59-4 Тетрадекан 211-096-0 01.057 n-Тетрадекан
01.058 31 475-03-6 1,2,3,4-Тетрахидро-1,1,6-триметил нафтален 207-490-7 01.058 Ионен; 1,1,6-Триметил­тетралин; Фрамбилеен
01.059 31 3387-41-5 4(10)-Туйен 11018 222-212-4 01.059 4-Метилен-1-изопропил-би­цикло[3.1.0] хексан
01.060 31 508-32-7 1,1,7-Триметилтри­цикло [2.2.1.0(2.6)] хептан 208-083-7 01.060 Трициклен
01.061 31 16356-11-9 Ундека-1,3,5-триен 3795 240-416-1 01.061
01.062 31 98-83-9 (1-Метилете­нил)бензен 202-792-5 01.062 2-фенилпропен; бета-фенилпропен; Алфа-Метилстирол; Изопро­пилфенилетилен; Метил-стирол
01.064 31 3338-55-4 цис-3,7-Диметил-1,3,6-октатриен 222-081-3 01.064
01.065 31 4221-98-1 (R)-5-(1-метилетил)-2-метил-1,3-цикло­хексадиен 2856 2117 224-167-6 01.065
01.066 31 2-кедрен 01.066 2,2,4,8-Тетраметил­трицикло [5,3,1(3,7).0(1,7)] ундец-8(9)-ен
01.067 31 8(14)-кедрен 01.067 бета-кедрен 2,2,4,8-Тетраметил­трицикло [5,3,1(3,7).0(1,7)] ундец-4(14)-ен
01.068 31 592-98-3 3-Октен 01.068
01.069 31 38533-54-9 1,3,5,8-Ундекатет­раен 01.069
01.070 31 111-66-0 1-октен 203-893-7 01.070
01.071 31 111-67-1 2-октен 203-894-2 01.071
01.072 31 544-76-3 Хексадекан 280-878-9 01.072
01.073 31 592-99-4 4-октен 01.073
01.074 31 593-45-3 Октадекан 209-790-3 01.074
01.075 31 629-78-7 Хептадекан 211-108-4 01.075
01.076 31 20996-35-4 3,7-Декадиен 01.076
02.001 02 78-83-1 2-Метилпропан-1-ол 2179 49 201-148-0 02.001 Изобутанол; Изопропил карбинол
02.002 01 71-23-8 Пропан-1-ол 2928 50 200-746-9 02.002 Пропилов алкохол
02.003 02 123-51-3 Изопентанол 2057 51 204-633-5 02.003 Изоамил алкохол; Изопен­тил алкохол; Амил изо алкохол; 3-Метил-1-бутанол; Пентил изо алкохол; Изобутил карби­нол 3-Метилбутан-1-ол
02.004 01 71-36-3 Бутан-1-ол 2178 52 200-751-6 02.004 Пропил карбинол; Хид­роксибутан; Бутиров алкохол
02.005 01 111-27-3 Хексан-1-ол 2567 53 203-852-3 02.005 Алкохол С-6; n-Хексил алкохол; Капроил алкохол; Амилов карбинол; n-Хексанол
02.006 01 111-87-5 Октан-1-ол 2800 54 203-917-6 02.006 Алкохол С-8; n-Октил алкохол; Хептил алкохол; Каприл алкохол; pri.-Октил алкохол
02.007 01 143-08-8 Нонан-ол 2789 55 205-583-7 02.007 Алкохол С-9; Пеларгонов алкохол; Ноналол; Октил карбинол; Пеларгонов алкохол; n-Нонил алкохол
02.008 01 112-53-8 Додекан-1-ол 2617 56 203-982-0 02.008 Алкохол С-12; Лаурил алкохол; Додецил алко­хол; 1-Додеканол; Унде­цил карбинол
02.009 01 36653-82-4 Хексадекан-1-ол 2554 57 253-149-0 02.009 Цетил алкохол; Алкохол С-16; n-хексадецил алко­хол; Палмитил алкохол
02.010 23 100-51-6 Бензилов алкохол 2137 58 202-859-9 02.010 алфа-хидрокситолуол; фенил карбинол; фенил­метанол; фенилметил алкохол 1
02.011 04 106-22-9 Цитронелол 2309 59 203-375-0 02.011 3,7-Диметилокт-6-ен-1-ол
02.012 03 106-24-1 Гераниол 2507 60 203-377-1 02.012 2,6-Диметил-2,6-октадиен-8-ол; транс-3,7-Диметил-2,6-октадиен-1-ол 3,7-Диметилокта-2(транс),6-диен-1-ол
02.013 06 78-70-6 Линалол 2635 61 201-134-4 02.013 2,6-Диметил-октадиен-2,7-ол-6; 2,6-дДметил-2,7-октадиен-6-ол; Линалол; Ликареол; Кориандрол 3,7-Диметилокта-1,6-диен-3-ол
02.014 06 98-55-5 Алфа-терпинеол 3045 62 202-680-6 02.014 алфа-Терпинеол; 1-Метил-4-изопропил-1-циклохек­сен-8-ол; алфа-Терпиле­нол; терпинеол шлехтин р-Мент-1-ен-8-ол
02.015 08 89-78-1 Ментол 2665 63 201-939-0 02.015 2-Изопропил-5-метилцик­лохексанол; Хексахидро­химол; 5-Метил-2-изопро­пилхекса­хидрофенол; 5-Метил-2-изопропилцикло­хексанол цис(1,3)-транс(1,4)-Ментан-3-ол 5
02.016 08 507-70-0 Борнеол 2157 64 208-080-0 02.016 Камфол; Барос; d-Камфа­нол; 2-Хидроксикамфан; 2-Камфанол; Борнил алкохол; Борнеокамфор 1,7,7-Триметил-бицикло[2.2.1]хеп­тан-2-ол
02.017 22 104-54-1 Цинамил алкохол 2294 65 203-212-3 02.017 Цинамил алкохол; гама-Фенилалил алкохол; 3-Фенил-2-пропен-1-ол; 2-Пропен-1-ол,-3-фенил 3-Фенилпроп-2-енол
02.018 06 7212-44-4 Неролидол 2772 67 230-597-5 02.018 3,7,11-Триметил-1,6,10-додекатриен-3-ол; Перу­виол; Додекатриен; Мела­лойкол 3,7,11-Триметил-1,6(цис),10-доде­катриен-3-ол 5
02.019 15 60-12-8 2-Фенилетан-1-ол 2858 68 200-456-2 02.019 Фенетил алкохол; бета-Фенетил алкохол; 1-Фе­нил-2-етанол; 2-Фени­летил алкохол; Бензил карбинол
02.020 03 2305-21-7 Хекс-2-ен-1-ол 2562 69 218-972-1 02.020 2-Хексенол; 3-Пропилалил алкохол
02.021 01 111-70-6 Хептан-1-ол 2548 70 203-897-9 02.021 Хептил алкохол; Алкохол С-7; Хидроксихептан; Енантил алкохол; Енантов алкохол; pri.Хептил алкохол; Хексил карби­нол; Хидроксихептан
02.022 05 123-96-6 Октан-2-ол 2801 71 204-667-0 02.022 Октил алкохол вторичен, Метил хексил карбинол; Каприл алкохол вторичен; Хексил метил карбинол
02.023 05 3391-86-4 Окт-1-ен-3-ол 2805 72 222-226-0 02.023 Амил винил карбинол; (Амилвинилкарбинол); Мацутаке алкохол; Ма­цука алкохол; n-Пентил­винилкарбинол
02.024 01 112-30-1 Декан-1-ол 2365 73 203-956-9 02.024 Алкохол С-10; n-Децил алкохол; Нонилакарбинол; Децилов алкохол; Капров алкохол
02.026 02 106-21-8 3,7-Диметилоктан-1-ол 2391 75 203-374-5 02.026 Тетрахидрогераниол; Дихидроцитронелол
02.027 04 6812-78-8 Родинол 2980 76 229-887-4 02.027 алфа-Цитронелол; 2,6-Диметил-1-октен-8-ол 3,7-Диметилокт-7-ен-1-ол
02.028 06 78-69-3 3,7-Диметилоктан-3-ол 3060 77 201-133-9 02.028 Тетрахидролиналоол; Тетрахидролиналол; 1-Етил-1,5-диметил хекса­нол
02.029 03 4602-84-0 3,7,11-Триметилдо­дека-2,6,10-триен-1-ол 2478 78 225-004-1 02.029 Фарнезол; 2,6,10-Триме­тил-2,6,10-додекатриен-12-ол
02.030 22 101-85-9 Алфа-пентилцина­милов алкохол 2065 79 202-982-8 02.030 n-Амил цинамов алкохол; 2-Амил-3-фенил-2-про­пен-1-ол; 2-Бензилиден-хептанол 2-Пентил-3-фенил­проп-2-енол
02.031 22 122-97-4 3-Фенилпропан-1-ол 2885 80 204-587-6 02.031 Бензилетил алкохол; Хидроцинамил алкохол; Фенилпропил алкохол; Дихидроцинамил алкохол
02.033 21 93-54-9 1-Фенилпропан-1-ол 2884 82 202-256-0 02.033 Фенил етил карбинол; 1-Фенилпропил алкохол; алфа-Етилбензилов алко­хол; Етил фенил карбинол
02.034 21 705-73-7 1-Фенилпентан-2-ол 2953 83 211-887-0 02.034 алфа-Пропиленетил алкохол; Бензил пропил карбинол; Бензилбутил алкохол; Бензилпропил карбинол; n-Пропил бензил карбинол
02.035 06 100-86-7 2-Метил-1-фенил-пропан-2-ол 2393 84 202-896-0 02.035 2-Бензил-2-пропанол; 2-Хидрокси-2-метил-1-фенилпропанон; Бензил диметил карбинол
02.036 21 2344-70-9 4-Фенилбутан-2-ол 2879 85 219-055-9 02.036 Фенилетил метил карби­нол; Метил 2-фенилетил карбинол
02.037 06 10415-87-9 3-Метил-1-фенил­пентан-3-ол 2883 86 233-889-0 02.037 Фенилетил метил етил карбинол; 3-Метил-1-фенил-3-пентанол
02.038 08 1632-73-1 Фенхилов алкохол 2480 87 216-693-5 02.038 2-фенханол; алфа-фенхол; 1,3,3-Триметил-2-норбор­нанол;
1,3,3-Триметилбицикло-2,2,1-хептан-2-ол
1,3,3-триметил-бицикло[2,2,1] хептан-2-ол
02.039 23 536-60-7 4-Изопропилбензи­лов алкохол 2933 88 208-640-4 02.039 Куминол; р-Цимен-7-ол; Куминил алкохол; Куми­нов алкохол; р-Цимен-7-ол
02.040 01 71-41-0 Пентан-1-ол 2056 514 200-752-1 02.040 Амил алкохол; Пентил алкохол; n-Бутил
карби­нол
02.041 06 75-85-4 2-Метилбутан-2-ол 515 200-908-9 02.041 t-Амилалкохол
02.042 06 1197-01-9 2-(4-Метилфе­нил)пропан-2-ол 3242 530 214-817-7 02.042 р-Цимен-8-ол; р-алфа-алфа-Триметилбензил алкохол; 2-р-Толил-2-пропанол; 8-Хидрокси р-цимен; Диметил р-Толил карбинол
02.043 02 97-95-0 2-Етилбутан-1-ол 543 202-621-4 02.043
02.044 05 589-82-2 Хептан-3-ол 3547 544 209-661-1 02.044 n-Бутил етил карбинол; Етил бутил карбинол
02.045 05 543-49-7 Хептан-2-ол 3288 554 208-844-3 02.045 2-Хидроксихептан; Амил метил карбинол; вторичен sec-Хептил алкохол; Метил амил карбинол
02.047 09 107-74-4 3,7-Диметилоктан-1,7-диол Част Б
Списък на ароматичните съединения, нотифицирани в съответствие с разпоредбите на чл. 3, параграф 2 на Регламент 2232/96 на Европейския парламент на Съвета на Европейския съюз, за които е поискана защита на правата на интелектуална собственост на техния производител
Код Дата на получаване на нотифицирането от Европейската комисия Забележки
CN065 26.I.2001 г.
CN074 18.IV.2003 г. 6
CN075 18.IV.2003 г. 6
CN076 18.IV.2003 г. 6

history Приложение № 4 към чл. 17, ал. 1
(Ново, ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 1 август 2006 г.)

history Условия за производство на първични продукти
1. Пушекът се получава от дървесината съгласно чл. 17, ал. 1. Могат да се добавят билки, подправки, клончета от хвойна и клончета, иглички и шишарки от picea, ако не съдържат остатъци от преднамерена или непреднамерена химична обработка или ако същите отговарят на специфични нормативни актове. Изходният материал се подлага на контролируемо изгаряне, суха дестилация или обработка с прегрята пара в контролируема кислородна среда при максимална температура 600 °С.
2. Пушекът се кондензира. За постигане на фазово разделяне може да се добави вода и/или, ако това не противоречи на други нормативни актове, разтворител. Може да се приложат физични процеси за изолиране, фракциониране и/или пречистване за получаване на следните фази:
а) водосъдържащ "първичен пушилен кондензат", съдържащ основно карбоксилни киселини, карбонилни и фенолни съединения, с максимално съдържание на:
бензо[а]пирен 10 ?g/kg
бенз[а]антрацен 20 ?g/kg
б) водонеразтворима високоплътна катранова фаза, която преципитира по време на фазовото разделяне и която не може да се използва като такава за производството на пушилни ароматизанти, а само след подходяща физична преработка за получаване на фракции от въпросната водонеразтворима катранова фракция, които са с ниско съдържание на полициклични ароматни въглеводороди, вече дефинирани като "първични смолни фракции", с максимално съдържание на:
бензо[а]пирен 10 ?g/kg
бенз[а]антрацен 20 ?g/kg
в) "водонеразтворима маслена фаза".
Ако по време или след кондензацията не протече фазово разделяне, полученият пушилен кондензат трябва да се разглежда като водонеразтворима високоплътна катранова фаза и трябва да се преработи чрез подходящ физичен метод до получаване на първични катранови фракции, които се вместват в зададените норми.


   Реклама:
 

сп. "Български законник"

 

в. "Седмичен законник"

 

в. "Главен счетоводител"

 
  вижте пълния списък...   вижте пълния списък...   вижте пълния списък...